Мисля си...можеш ли да промениш живота си само с един избор. Или с два. Или три?

Все пак, все по-често започвам да се убеждавам в това... И все по-често започвам да си задавам въпросът - дали всичко е написано, дали всичко е предначертано???
Казват ми - не можеш да избягаш от съдбата си. Казват ми - ако ти е писано да умреш от тухла, няма да те удари гръм. Казват ми - няма случайни неща....
Но ми казват също и - сам ковеш съдбата си, сам избираш пътя си...

Две страни, две срещуположни страни. Един ринг. И то толкова кратък. Можш ли да видиш колко е кратък? Искаш ли да пробваш?

Представи си - имаш само един живот - такъв, какъвто е в момента. Това, което ти си в момента, сега в точно този момент, на тази Земя, в този отрязък от време. Това, което представляваш ще бъде само веднъж - не и втори път, не и трети. Ще бъде само тук и сега и никога повече. И ти имаш отредени няколко десетки години. В това се съгласявам с едната страна. Когато си изпълниш дълга тук, продължаваш нататък. Но продължаваш под друга форма, продължаваш с друга енергия, продължаваш....някъде другаде. Никога повече тук. Никога повече така както си сега, никога повече ТИ.
И знаеш ли какво...прекалено кратко е времето ти тук, за да го губиш за простотии. Но това е друга тема на разговор. Исках от теб само да си представиш времето, което имаш в този живот, на тази земя. То е само секунда. Че даже и по-малко. Замисли се. Моля те....

И знаеш ли какво....

В това време има един път, по който вървиш и от който не можеш да слезеш. То е същото като кошарата на едно малко бебе. Свободно е в нея, но не може да излезе навън. Е това е и пътят ти. И моят също. Обаче в кошарато има много неща, на които трябва да обърнеш внимание. И които, за съжаление, вече са поставени в двата й края. Като ринг, на който се бият двама съперници - един от един по-различни.

Единият дърпа към себе си и ти казва - няма значение какво правиш и какво не - всичко е написано, всичко е предначертано. Дори онези моменти, в които си мислиш, че сам взимаш решенията. Дори онези моменти, които си мислиш, че са напълно случайни. Дори срещите, които си мислил, че никога няма да имаш.... Няма случайни нища... Няма такива неща....

Другият.... Той си седи там и наблюдава. Но и по нещичко понякога казва. И ти казва - Виж, знам, че има път, по който вървиш и кошара, от която не можеш да излезеш, обаче, ти избираш с какво да играеш, ти избираш накъде да завиеш. Ти избираш. И от изборът ти следват много други неща...

Хахаха... А сега. Какво да си мисля аз сега. Ако направя избор и тръгна нанякъде другаде, дали пък този избор не е бил предначертан, дали завоят не бил указан на картата, дали не е трябвало точно така да се случи??? И само да оставам със заблудата, че изборът е мой и завоят е случаен...

Понякога навлизам в дълбоки води. Мисълта ми лети към толкова необятни въпроси, а тялото ми е закотвено на дъното на един живот, който усещам, че си отива с всяка глътка въздух. Толкова съм млада все още, а се усещам като старец. Как да го обясня. Можеш ли да ме разбереш.

Чувала съм, казвали са - различни души има - по-млади, по-стари, различни, минали през много животи и такива, които сега се раждат, деца. Чудя се каква е моята душа. Каква енергия носи.

Понякога виждам неща, които ме е страх да споделя с някого, защото незнам как ще реагира. По-точно знам точно как ще реагира - ще завърти показателно ръка и ще ми каже - момиче, ти си луда. Дам. Може би. Даже предпочитам да съм луда, защото лудите само се тези, които са истински. Нека да съм. Ама поне един пъте се опитай да ме разбереш. Усещам се като ненормалник в едно още по-ненормално общество. Като различно същество. Като същество, което има нужда от живот, а него получава и върви сред поле от мъртъвци. Крещи, дере се, моли, вопъл след вопъл, раздира безплътното, но никой не чува, никой не вижда. Че как и ще види, като трябва да се отвори. Трябва да ме почувства, да се приближи мъничко, да ме докосне, да го разтресе тая енергия.

Не съм за тук.... Хич даже. Няма и да намеря друг, който да ме разбере. Всъщност....може би само едно същество, само още едно би ме разбрало. Но то още не се е родило. Трябва да бъде създадено, да ме е усетило отвътре каква съм, за да ме усети и отвън... Луда ли съм?

Нека съм луда...

може би наистина има случайности, а не както казват "съдбата е такава". какво значи случайност - нещо, което не си го очаквал и ти не случва точно в най-неподходящия момент... или поне за мен е такова. и то винаго така става. ще ти дам един пример - да речем утре искаш да се изкъпеш след като се върнеш от даскало... обаче точно на този ден, когато косата ти е мазна и гадна... срещаш момчето от своите мечти, а той те вижда по един много гаден начин... окей... това мина, решаваш на следващия ден да се направиш по-хубава и успяваш, обаче не срещаш въпросното момче...
е това беше само пример за случайност :) аз вярвам в случайностите....

Затова и досега ни с нея ни докарва до лудост - налага се да приемем за верни две привидно противоречащи си гледни точки.
А проблемът е , че ги гледаме от плоскостта на нашата си логика , с бяло и черно, с вярно и невярно :)))

И двете неща са верни - в живота си имаш дадености които ти се предоставят, с които да работиш и от които да се възползваш максимално добре за да изминеш пътя си.
Коя си, откъде идваш, накъде отиваш - това са въпросите на които отговорите може да получиш по всяко едно време, ако се вгледаш в себе си , а не в това , което наизустено ти повтарят другите.

Живота е сцена, света е декор, тялото ти е просто сценичен костюм, а това което е в него - Духът ти, това е същественото което определя , каква ще е ролята и с какъв завършек ще е пиесата в която участваш :)

"Love cannot save you from your own fate..."

трябва да знаеш пътя по който вървиш, респ. посоката в която води; тогава изборът ще е ясен, просто препятствията ще бъдат изненадата; както казва валсодар бъди вярна на ролята си, на вярата си...но все пак не до безумие; тоя живот мисля, че не го живеем само заради себе си все пак; мисля че малко свян трябва да има пред "глупците" ни наоколо...
and as u know evry ones crazy unda a lonli moon...

http://www.youtube.com/watch?v=nQHFMkMkEMc

Изборът е единствено възможният. Когато решаваш истински нямаш два варианта нито три, само един е.

Съвет от мен - попътувай! Ще ти се отворят очите за факта, че живееш вссред зомбясали същества, за които най-важното е цената на кренвиршите "кен" ;)
И това не значи непременно западния свят...

Абсолютно съм съгласна! Това противоречие мъчи и мен, а отвън съвета, който ми се дава, когато имам неблагоразумието да го изфилософствам на някой друг е: "момиче, много задълбаваш...гледай по-ведро, свиркай си"....

Да, имаш няколко пътя. Дори да бягаш, пак ще вървиш по подобен път.
Дори да е на друго място с други хора, пак ще е нещо подобно.
А защо тогава да бягаме от себе си? Защо да не минем през нещото?

Ако ти е писано майка ти да роди, когато си на 19 не я кори. Помогни й. Защото после ще си платиш за укора.