Усещане за нещо ново... Да! Нещо непознато, нещо странно, нещо което си чакал дълго, а когато се появи малко по малко разбираш, че нещо... Абе нещо не е май както трябва.
Тогава започваш да се чудиш - това ли е или не е което си чакал?
Може би, а може би го правиш такова. В смисъл....
Чаках си дълго човека да се появи. Дълго, дълго...години. В последните две направих голям брой  глупости. Ам анаистина голям брой глупости. И в крайна сметка, в края на миналата година, като изневиделица се появи един пич, който като че ли изглежда да е моят човек.
Какво имам предвид ли?
Ами - аз съм от Пловдив. Искало ми се е винаги и моят човек да е от Пловдив. Пробвах няколко пъти да бъда с хора от други градове. Е не се получава. Тоест получава се, но по-скоро една голяма мъчителна каша от пътувания и раздели, от срещи и разминавания. Знаете какво имам предвид, нали?
Та въпросният мъж е от Пловдив. И не само от Пловдив, а на 5 минути пеша от мен. Точно както съм искала винаги. Съсед. И то много готин съсед. Наистина готин. Мъж на 28 със самосъзнание и опит, преживял няколко дългогодишни връзки, останал известно време сам след това, направил равносметка за живота си и.... в крайна сметка намерил мен - неговото момиче.
Още като ме видя онази вечер октомври месец пред вкъщи, в 2 часа през нощта - очите му блеснаха. На другия ден когато се видяхме вече искаше сериозни отношения с мен...Хммм..... Откъде пък сега се появи това чудо - си казах аз.
Да, вярно е! Много дълго исках точно това. Прилики, прилики... Приличаме си дори външно - аз съм светла, той също е със светла коса и кожа, аз съм Дева, той също. Аз съм от Пловдив, той също. Аз съм от центъра, той също. Аз мисля така, той също. Абе приказка... И не само, ами младежа ме иска и то как ме иска. Чак да не повярваш, че такива мъже съществуват. Наистина! Като го видиш първоначално ще си кажеш - тоя е поредния п**ко сваляч с лъскава кола и нахакано държание. Да ама не. Стой та гледай чувствителност, душевност, опит в живота, традиции към семейството, уважение, честност.... желание за сериозни отношения.
Какво имам предвид... Ами след втория месец, в който се виждахме и оставах да спя при него - а да пропуснах да спомена, че живее и се издържа САМ! - и след като виждаше, че  постоянно сутрин си мъкнех дрехите обратно в къщи ми каза - "Тук има шкафчета, нали знаеш?"... След още месец се престраших да си оставя някакви дрехи за по-дълго там, а той изчисти половината дрешник за моите неща!!!.....?

Бре!!!!! От къде този дзвер - си казах. Чак пък толкова. Невероятно, но факт. Има го и дойде в живота ми. Перфектният мъж, нали? Перфектният за мен. Обаче .... след 4 месеца заедно, той вече иска деца?!?!?!?! Боже, О, БОЖЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! Откъде се появи този дзвер. И не само, че иска много, май се опитва-ме да ги правим - иска няколко, не едно....!

Мисля си, ако някоя друга жена беше на моето място, нямаше и да се почуди какво да прави, а веднага щеше да го лапне като топъл хляб. Все пак виж фактите - млад, но опитен и мъдър, наистина готин тип на 28 години, с приятели, също толкова готини, които имат семейства и лапета, със собствен бизнес, за който милее и се е бъхтел още от 17 годишен!!! , живеещ сам и даващ мило и драго за жената до него... Как да не го лапне някоя мацка. А той лапна мен. Гонеше ме бе хора. Ухажваше ме - къде се е видяло тва чудо в днешно време....

Обаче, мамка му, плаша се много. това ми е проблемът. Плаша се от това дали е честен наистина, защо иска лапе след само 3-4 месеца? Защо иска точно мен????

Незнам, може би не съм наред. Може би днешната лудост навсякъде е подлудила и мен също. Да те намери човекът, за който си мечтал толкова дълго и си си представял какво ще бъде с него и когато се появи, теб  да те е страх дали е истински и да се съмняваш в почти всичко което прави и казва.... Мамка му!!!!
Сигурно съм се побъркала.
   

само минавам, за да се усмихна :)) много е хубаво.

"Но дълго няма да чакам. Имам си план да изпълнявам..."
случайно прочетох и предния ти пост... и ми стана още по-хубаво :))

децата са всъщност нещо прекрасно, стига да имаш търпение и желание..